Дон Кихот на сцената излезе.
А в очите му се виждаха искри.
И когато от подиума бързо слезе
сълзите си по-бързичко изтри.
С надежда да поправи света
яхнал своя верен жребец
пое да върши благородни дела
като най-благородния безумец.
Остави в нощта всички съмнения,
остави у дома своята човешка любов.
И тръгна в нечовешко устремление
да се бори с мелниците на света суров ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.