18 jul 2008, 10:05

Дон Кихот си бил 

  Poesía » Filosófica
635 0 4
Дон Кихот си бил.
Видях силуета ти.
Стана ми смешно,
заплаках и спрях.
Няма ни вест,
нито кост от мелници.
Мостът е срутен,
великанът заспал.
Сипе се бавно брашно.
По акации мравки полазват,
домът е под тях.
Песенно чука кълвач в петолиние - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??