16 ago 2018, 9:45

Дон Кихотовска порода 

  Poesía » Otra
543 6 7

Не ме поправяйте, макар и грешен,

искам да си живея тоз живот

и даже за едни до болка смешен –

неосъзнал се още Дон Кихот.

 

Преследвам свойте мелници и вятър

и боря се със тях самичък-сам.

В това е явно моето проклятие –

накрая ще остана вечно там.

 

Уроци уча или адски бъркам,

а другите се смеят във захлас?!

Дори и жалък, насред път объркан,

съдбата непрестанно следвам аз!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви LiaNik, Светла, Албена, Райна, Елка, Наде! Радвам се, че тук намирам хора от моята порода! Желая ви здраве и вдъхновение, и още прекрасни летни изживявания! Поздрави!
  • Добре дошъл в клуба, Дани!
  • Да живеят Дон Кихотовците! Да преследваме мечтите си! Много ми хареса! Поздрави!
  • Не е важно дали постъпваме правилно или грешно, важно е да постъпваме както ни се иска! Бъди щастлив, Дани!
  • Чудесно е, Дани! Добре дошъл в отбора на Дон Кихот-овците! Още докато учех гимназия, някои съученици наричаха мен и момичето, с което седях на един чин, Дон Кихот и Санчо Панса (не мисля, че беше само заради това, че аз бях висока и слаба, а тя - ниска и пълничка).Поздравления за стойностния стих!
  • Хубаво...
  • Браво! Какви мисли пораждат само стихчетата. С пожелание за много, много хубави вятърни "мелници" !
Propuestas
: ??:??