doomrever

4 may 2007, 1:09

Poesía

941 0 0

Стоя на моста,
загледана в тъмнината,
колко дълбока е реката...
Тежки мисли, прокобни,
ми се въртят в главата,
колко студена е водата...
И цялата треперя,
не изпитвам нищо,
и не от студ,
а сякаш студ сковал е разума,
но защо се страхувам,
нали на чужди мисли не робувам? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

doomrever

Искате да прочетете повече?

Propuestas