17 ago 2007, 21:28

Дори 

  Poesía
476 0 3
Дори със стих не мога да
изразя тъгата. Дори със
сълзи не мога да прогоня
самотата. Дори с усмивка
не мога да посрещна луната.
Бях щастлива, не можех да
се насладя. А животът обърна
се и отново ме прати в
калта. Уж имам толкова неща,
а никога не съм се чувствала
по-сама. Миг щастие струва
година тъга, а за час не смея
да мечтая дори и в съня.
Помощ не искам, винаги съм
се справяла сама. И сега ще
се справя... и сега, когато
съдбата ме притиска до стената.
Аз без вас мога, научих се да
правя всичко сама, но вас, "приятели",
сега да ви видя, когато част от вас
изгубихте след собствената си игра.
Подценихте играча и ще съжалявате за
това. Нима не разбрахте, че каквото
и да правите, съдбата е на моя страна
и аз печеля всяка игра.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??