21 nov 2007, 17:12

Дори навън 

  Poesía
702 0 7
 

Нима отново слънцето не ще да грее?

И пясъкът в часовника ще спре ли да тече?
Обгърнат, може би от някакво безвремие?!
Но... вярвай!

 

Днес. И... нищо, че вали.
Слънцето отново ще изгрее!
И пак ще има сутрешно кафе.
А пясъкът в часовника отново ще...

 

А може би не ще тече,
по-скоро би могло да капе,
когато с теб -
потънал съм във мрака...

 

След времето, преминало във сълзи,

и думи, неизказани във тишина,

дори навън отново да вали,

ти знаеш - твоето момче те чака.

 

След твойта ласка щом очи отвори,

и устните ти жадни пак усети,

тогава той не ще да проговори,

долавящ ударите на сърцето.

 

И... утре пак ще съмне.

Слънцето усмихва се там някъде...
И пясъчният ти часовник пак ще дреме,
до следващо разделно време...

 

Хей, целувка ли сега да ти изпрати,

когато знаеш, че и тя те чака?!

А пясъкът в часовника отново ще тече...

Бъди уверен, само чакай!

© Николай Стойчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??