О, строфата ми тъй, ма шер, нестройна
Ще стигне ли до Вашето сърце
Една усмивка е награда тройна
Вторачен съм във вашето лице.
Изпивам с поглед устните ви жарки
В един единствен страстно нежен миг
И знам... понеже думите са жалки
Докосвам малкото ви пръстче. (вик!)
Ядосана ли сте, Анет, простете?!
Любов ли е... изисква жертви, знам
И трябва и сърце... не се косете....
Махнете, моля, този доберман. ...