И дори тишината да счупя,
с вик предсмъртен на сол да строша
замъглените крехки стъкла,
любовта си не ще да откупя.
За последно в деня ще се сгуша,
сякаш може да носи душа,
страховете си да утеша,
на сбогуване ще се ослушам.
Ще дочуя зова на кръвта,
как ме тегли далече от тука,
как отцежда на капки улука
непотребната струйка вода. ...