Не искам да знам дали си ме забравила,
не искам да знам и дали ще ме помниш.
Не искам да знам какво е било
и какво е могло да бъде.
Не искам да помня какъв съм бил,
не искам да знам и какъв ще стана.
Не искам да помня тъжните дни,
не искам да помня и безсънните нощи.
Не искам отново да гледам звездите сам,
не искам и да видя падащата звезда отново без теб.
Не искам да забравям смеха ти, който изпълваше сърцето ми,
не искам да забравям и теб, защото смехът ми не ще се повтори.
Не искам нищо...
Достатъчно ми е да знам, че ти беше, която ме запозна с любовта,
достатъчно ми е да знам, че тя ще бъде и след последния ми дъх,
достатъчно ми е да знам, че живота си в твоите ръце оставих,
достатъчно ми е да знам, че този живот от мрак във светлина ти промени,
достатъчно ми е да знам, че ти си моята слабост и сила,
достатъчно ми е да знам, че ти си моят наркотик и лек,
достатъчно ми е да знам, че ти си всичко -
минало от спомени,
настояще от сънища и
бъдеще от мечти.
© Радослав Todos los derechos reservados
Добре дошъл на поетичното поле, дано да прочетем още нещо от теб, за да усъвършенстваш и стила на писане, а емоцията... ти си я имаш Поздравления!!!