1 oct 2020, 23:46  

Достатъчно 

  Poesía
308 2 12

Остана ми мъничко синя боя

и слънчева - капчици две.

Сега, всяка сутрин размито с мъгла

рисувам парченце небе.

 

В кутийка от спомен щурче приютих -

гласът му омайно приспива.

И златни светулки в очите си скрих,

през дългите нощи да мигат.

 

И няколко банки щастливо море

по вените вля се за сила.

Така, с всеки удар на мойто сърце

усещам как лято пулсира.

 

Светът е наоколо жълто-червен,

но скоро ще голне до сиво...

 

Дъхът ми все още е горско зелен...

 

Това всичко, мисля, ми стига!

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Миленче!🌹
  • "Дъхът ми е все още е горско зелен..."!
  • Юри, нали чакаш Снежанки. И ти си подготвен
    Благодаря, ти Жоро!
  • Така е.
    Поздравявам те.
  • Деа, личи ти колко много обичаш лятото! 👍 И аз едва прежалих русалките, но ти се подготвяш добре за зимата - с боички, щурчета, морета... 😀
  • Добро утро, момичета!☕💖🌹
    Никакво пускане на лятото поне до 8.03.
    За този стих благодаря на Надето!💖
  • Деа, ти като мен..не искаш да пуснеш лятото 😁🌞🌞🌞
  • Вълшебно, Деа! Ухае на лято...🏄‍♀️
  • Добро утро!
    Краси, съвършенно си го продължила...или - си поставила началото на нов стих...Много мило ми стана. Благодаря ти!💖🌹
    Иржи -💖🌹
  • Стихът ти звучи като приказка, и напевен като песен, Деа! Обичам такъв съвършен ритъм! Чудесна картина си нарисувала!
  • "Дъхът ми все още е горско зелен",
    на метна ухаят очите,
    а вятърът припка от лято пленен
    и пие на есен сълзите.
    От слънцето взех си парче от един
    горчив портокал за ликьора,
    коктейла ми стана достатъчно син,
    не съм се объркала, хора
  • Дъхът ми все още е горско зелен... Есенно море!
Propuestas
: ??:??