11 jul 2007, 9:40

Достатъчно 

  Poesía
1034 0 10
 

Понякога сами редят се думите на листа,

като че кацват птици под прозореца...  

Преди да е успяла мисълта да се избистри,

дочувам песента им във простора...

Не им диктувам как да пеят, само ги подреждам,

прелитат в близък полъх с мен крилцата им,

намирам в тях нестихваща утеха и надежда,

изплитам от мечтите си гнездата им.


Дори едно сърце да трогнат думите ми - птици,

дошли като предвестници на пролет,

щастлива бих била като човек, изпълнил мисия,

по своему с живота се преборил.

© Дидислава Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??