Не си представях любовта така -
канарче на балкона, прани дрехи.
Дежурните кафета, все на крак.
И въздух отеснял, познат и рехав.
Достатъчен за старите саксии
с мушкатото, в наследство ми от мама.
За сутрешното топло тихо „Как си?”,
след нощите, в които плача нямо.
Достатъчен за теб. И за канарчето.
Но явно недостатъчен за мене.
Очите ми са пълни. Като нарове.
Морето си е все до коленете. ...