3 jun 2016, 8:04  

Довери ми се... 

  Poesía » De amor
1321 0 37
"Не минавай по мене... аз съм тъжна пътека", Гълъбина Митева
Аз съм тъжна пътека – сред стара гора.
Нямам име, но имам начало.
Мен звездите ме водят към някакъв край
и привиждам там слънце изгряло.
Криволича край бездни, поемам към връх –
(много трудно и много красиво).
А понякога падам и с капчици кръв
отбелязвам, че още съм жива.
Но сега е тъма. И е страшна нощта,
ако никой не мине по мене.
Като сянка ме следва една самота ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??