Доверие - част 3
Със самия жест, мечът гневен, гневно бронята одраска,
разтърсиха се като от земетресение,
та падна от устата ябълка опасна.
Оковата разяде с изпепеляващо презрение,
стоя пред теб по-чиста от снежинка,
по челото ти чета почерк на прозрение.
Ти си приказна принцеса – вече вярва той, глупакът,
ала поради гордоста си – глуха, сляпа,
за сърцето ù ще има да почака.
Със самия жест, мечът бронята така одраскал,
та гравирана по кожата е лебедова окраска. ...