2 oct 2019, 16:44

"Доверие" 

  Poesía » Filosófica, Otra
441 2 0
Притаена болка резонира – крясък блед…
Пристъпва Господарят – очите му са празни.
Тя свела поглед е в земята, не смее и да трепне.
Той я гледа… носи бич в ръката…
Удря… пак… и пак… и пак...
По бузата й спусна се сълза…
В него нещо тъмно се надига.
И удар пак… тишината раздра…
кожа с кожа, когато се допря…
Тя се питаше „Нима това е обич!?
Колко ще мога да понеса!?“
Прехапа устни, сви дланите в юмрук, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Глухова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??