ДОВЕРИЕТО

Доверието това... Доверието така... Доверието онака...  - хубави рими,

ама това дали е нещо истинско като същност?

Или илюзии необозрими,

облечени в думи с добре напудрена словесна външност?

Доверието не е дума, а редуцирано съждение сложно!

Без да го разбереш, осмислиш, осъзнаеш и усетиш,

да го дадеш, или получиш... е занятие почти невъзможно.

Ако, ей така, само си го говориш – Извинете, но то си е жив вербален фетиш!

Затова и големите манипулатори - политиците, с него устата си жабурят

и време... мине, не мине, и по избори на всяка втора реплика го турят!

Но явно Доверието като същност във живота,

и в съзнанието, и в сърцето То има си своя квота!

Доверието - това що е?

Ами думата самата показва... какво То е!

Доверие - ДО Верие!?!

И без човек да вдига политическа пара,

става ясно, че... иде реч за две или няколко сърца,

опрели без компромиси Вяра до Вяра!

Вяра до Вяра и тежките проблеми стават леки като перца!

Вяра до Вяра е  Зона - междинна, в която човешката доброта си отмара!