Отивай си! Нямаме нужда от тебе. Не се тревожи. Децата ще са добре. Върви! Бягай при нея, щом натам те води твоето сърце. Тръгвай! Вече пораснах, не съм същата нежна душа. Добра ученичка израснах, отдавна бе, когато ме взе за жена. Какво чакаш? Няма да те спирам, знам, че синът ти ще пита за теб. Успокой се, той няма да забрави, че и баща му бе добър човек. Дъщеря ти!? Ще стане голяма. Ще я канят на срещи мъже. Няма да ми бъдеш отмяна, когато я чакам да се прибере. Не се страхувай! Аз съм силна! Такива са и нашите деца. Още са малки, но ще оцелеят, помниш ли, ти ги учи на това. Довиждане! И не ни забравяй! Винаги си спомняй любовта. И дано някой ден не съжаляваш, че изоставяш най-скъпите си същества.
И мен ме разплака, Вани Силен стих, за жалост има и такива хора, които не осъзнават какво изоставят и колко силно нараняват... Желая ти никога да не заемаш мястото на лирическата! Поздрав, мила!
Само един егоист е способен да зареже всичко ей така за да си гледа кефа... И искрено се възхищавам на жената, която е способна да му прости! Чудесен стих!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Гушкам те!