Мислейки по цели нощи за теб,

давайки воля на въображението,

не знам докога ще ми стигне търпението

да те гледам с нея

и тайно за теб да копнея.

Желанието е силно,

болката нараства.

Сърцето ми крещи!

Остави я!

Тя не те заслужава!

Обичаш ли я?

Някой отговора ти заглушава...

Стоя заобиколена от хора,

в тълпа, а всъщност така сама.

Аз се боря,

обичам те,

но няма да се моля.

Върви при нея,

нека бъде твоята воля!

Сега аз си тръгвам.

Изиграх своята роля.