ДОВИЖДАНЕ, ДО СЛЕДВАЩИЯ ОГЪН!

До следващия звън на телефона,

до следващия нощен есемес,

до следващия влак от триста тона,

зачеркнал невъзможното ни днес,

до следващото невъзможно утре,

което отлетя – не знам къде,

и в „Windows”-а на нашите компютри

развея есен дрипаво перде,

до изгрева на следващата спирка,

до залеза над някой тъп хотел,

във който бодигардът си подсвирква,

вмирисан на парфюм „Коко Шанел”,

до следващата гара и летище,

до следващия – по добър, живот,

във който аз ще бъда твой, а ти ще

летиш край мен на щур автопилот,

аз, тръгна ли, отивам си без сбогом,

когато ида – е во век веков.

Довиждане! – до следващия огън,

изпепелил и двама ни, Любов!