26 ago 2022, 17:36

Довиждане, лято 

  Poesía
860 0 1



Днес усетих как си тръгна лятото.
То, жегите скатà немилостиво.
Отключи свобода и смях на вятъра
и почна със листа да се завива.

Лястовици почна да нарежда
по жици, като ноти във тетрадка.
Сякаш, че с надежда ги зарежда
и на път, не кратък ги изпраща.

После почна да събира облаци,
търсейки валежни и воднисти.
И наля със сладка сочност гроздето,
със зърна – нанизани мъниста.

На децата тихичко напомни,
да подготвят новите тетрадки.
Дните почна да скъсява скромно.
Нощите за сън да прави сладки.

И след три сезона ще почука,
за да се завърне в битието.
Търпеливи, ние ще сме тука,
близо до мечтите и морето.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Като фен на лятото, натъжих се малко. Но всеки сезон си има своето очарование. Поздрави за чудесния стих!
Propuestas
: ??:??