Довиждане, приятели

8 abr 2014, 21:31

Poesía

568 0 2

Вратата е затворена и вече
железен ключ поставя портиера.

Приятели, отивам надалече.

Не ме търсете, пих със вас, но вчера.

Аз падах глухо. Гордо се изправях.

Със вас тъжих, блестяха чаши.

Света прекрасен пожелавах.

Докосвах го и неведнъж се плашех.

Любов невярна, теб обичах.

Изкачвах всяка твоя чука.

И плаках щом след тебе тичах,

но истината е различна тука -

че нашите съдби са разклонени.

Те срещат се, разделят се и знам

за кратко са сърцата сгрени.

В живота си човек е сам.

И още - всичко е еднакви.

Различен пътят е дотам.

Тук робът весело прикляква,

но там свободният е сам.

Така върха си ще катеря

след дълго крачене в тълпата.

Приятели, аз тичам да намеря

мира в душата си и свободата.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

LenaNik (ЕЛена Ник)

2014-04-10T09:26:32+03:00

Толкова си млада, че имаш време за изкачване на много върхове и за търсене и намиране на много неща. Хубаво е, че имаш усет и талант за поезия и ти желая успех!
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2014-04-09T14:54:02+03:00

Пожелавам ти, да намериш мира в душата си и свободата и когато откриеш себе си, отново да чета словата ти! Поздравления!