6 feb 2013, 14:32

Доволно спящата жена 

  Poesía » De amor
484 0 2

Дойдох при тебе тихичко - на пръсти.

Не искам да те будя и да ставам лош.

Защото всеки трябва да се кръсти

пред спящата жена след бурната ù нощ.

 

Че спящата жена е тя икона,

събрала в себе си красивото в света.

И Господ - Бог я слави от амвона,

че на човешката любов е тя цвета.

 

Че няма - зная, по-красива гледка

от спящата, доволна от любов, жена.

Това не се рисува лесно с четка

и го разбира само мъжката страна.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??