Доза живот

Смееш се... харесва ти.
Не искаш това усещане да спира.
Не мърдаш от мястото си
и се зареждаш с нова доза смях.

Казвам ти: „Играеш си на руска рулетка с живота!”,
но ти не ме чуваш, а продължаваш
да дупчиш посинялата си ръка.

Ден след ден
ти си все весел,
нямаш нужда от никой и нищо,
затворен в себе си,
ти продължаваш да се смееш.

И ето, че тя дойде за теб,
но ти не можеш да я познаеш.
Смъртта... едно нежно и същевременно грубо същество.
Съжали те и проля една безполезна сълза
за един безполезен човек.

Дори тогава, когато ти оставаше
последен дъх, ти го прекара с игла, забита във вената.