15 jun 2008, 23:38

Доза признание 

  Poesía » Otra
1587 0 31
 

Имам вкус на отминало време,

изрисувало спомен в очите ми.

Всяка болка превръщам в измислица

и я сплитам със нежност... в косите си.

Имам дъх на сълзящи кокичета,

след поройния дъжд луностишия.

Все по-малко изглеждам на себе си,

малко луда, до степен - приличие.

Имам свят, моя тъжна измислица

и прилича на дълго сбогуване.

Самотата... така изкусително

ме целува по устните влюбени.

Имах, теб... само дъх разстояние.

Повтаряемост странна... до втръсване.

Тъжни роли... и доза признание,

тихо, тихо прошепващо: "Късно е!"

 

 

 

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??