28 may 2008, 7:00

Драма 

  Poesía » Erótica
1108 0 2

Драма

 



Някой на оптимизъм лъха,

някой дави се в алкохолна глътка.

Ден след ден търсим пътеводна светлина.

Дилема след дилема - гради се житейската поема.


Рамо до рамо - сите за основи на новото начало.

Черно или бяло, а за някои дори бесило славно.


А аз прося публичност за да съм ярка личност,

или разменям есента за август.

Вътрешна удовлетвореност,срещу адаптивност-

не приема дълбоката душевност.


Отвътре като сакат роб в изгоряла крепост

утолявам адска мъка с бясна кръвожадност.

...

Ярко слънце, чувам плача, един замах и доволен е палачът!

© Слав Петров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??