Maryroj (МД)
241 718
25 nov 2018, 10:49

Драматична 

  Poesía
448 0 3

Понякога съм толкоз драматична

и драмата прозира в моя стих.

Понякога съм разбиващо логична,

тогава анализирам всеки свой миг…

Понякога постъпвам не както трябва

и после за действията си се коря…

Ах, ако можеше в живота си да имам гумичка,

грешките си с нея да залича…

Но за съжаление, животът ни не е тетрадка,

в която пишем със молив…

Постъпките ни, грешни или прави,

ги записва някой друг…

И в края, живота ни, като на лента

ще гледаме, епизод по епизод.

За грешките ще се корим навярно,

ще си мислим, че не е трябвало така да става,

но няма как да ги поправим

и ще носим своята  вина.

Сами ще си носим кръста,

по пътя към своята  Голгота -

кръста, на който ще ни разпне някой друг,

а ние, само ще висим и страдаме на него…

24-11-2018  год.           

© МД Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мариела,не е задължително някой да ни разпва,в повечето случаи сами вървим по пътя на изпитанията.Всеки сам си е Голгота.Виа долороса може да изкачим и сега, ако отидем в Йерусалим.Но в стихотворението ти намирам много мъдри слова,за да си стигнала до тях, явно си минала през опита на изживяното до днес.
  • Много благодаря!
  • "Но за съжаление, животът ни не е тетрадка,
    в която пишем със молив…"! - Много правилно, Мариелка! Животът ни не е тетрадка. Истини вплиташ в стихотворението си.Поздрави!
Propuestas
: ??:??