Кажи ми, няма да издам

на другиго, че вярваш във доброто.

Аз единствен ще го знам

и между двама ни ще си остане.

Имам план за нас двамина.

Светът прогнил от зло ще е,

щом мене е родина.

От помощ нямам нужда, само злото -

приятел верен, чака да го пусна.

Веригата опъва, ще се спусне,

разкопчея ли я; щом подуши

ръкавицата ти, ще си спомни

как разхожда го със мен

и посреднощ се стряскаш

от хъхрещия приближаващ млясък.

Полусънно чувство напоследък

малко те съмнява,

но с разум се тешиш,

че сигурно си само ти,

и ти си - ха, успях!

Наивност заразих

със зло и страх.

Ти ли си, събуди ме,

сънувах

приказни великолепия,

щом вече ме събуди,

изведи ме да търсим дракони

по кривите гърбици на хълмищата;

къщиците

да се малеят зад гърба ни с

жалка сигурност;

каква ли сигурност, щом

довлечем с нас

дракон и разтракаме

с ръбести шишарки мракове

от гори и дупки, и разхвърчим в

очите на селяните пещерните

прилепи и щом слепим

общия им стреснат разсъдък

в пресъхналото гърло на жадната

за кръв августовска вечер;

тръгвай вече,

аз ще те настигна само да

смигна с болна и с на вятър

кървясала луна през без листа

вече останалите

овошки по дворовете. Ще смигна,

ще се втренча в уловените

в болезнена като буца хипноза

очи по дворовете,

а щом засънуват те,

че яките им зидове се сриват,

ще раззинем до несвяст

зловонната паст

на нашия дракон. Да

не чакаме повече! Жад

за месо и ужас ме е

вече опила!

Мила,

от твоя сън и план

за разкоша на едно такова наше

владение нощно

съм вдъхновен и окрилен!

Кажи ми още...