Времето седнало в двора на столче,
кърпи разшити надежди.
Спира, поглежда със задоволство
как ще изглежда одеждата.
Няма да е само бяла и черна -
шарено слага в бието.
Дреха " Живот " - тя е вечно модерна,
докато бие сърцето.
Копчета шие от сребърна Вяра.
Брошка червена - Любов.
И за късмет - два златни пендара.
Тоалета - почти е готов.
Двата ръкава до дъно разнищи -
бяха със кръв и петна .
Бодва им пъстри перца . И от нищото
пак ги тропосва в крила.
Времето седнало, шие на двора
погледи хвърля под вежди.
Взело душата ми - мери и пори ,
да е по мярка Надеждата.
© Деа Todos los derechos reservados