Остарял дрешник - Животът -
прибира парцали-души
и тъпче, и мачка с охота
нагънати нявга съдби...
Отколе с надежда събира
и мене, и тебе - без ред,
дупчи, къса и парадира,
че той е самият късмет...
Но стар е, а и е скучен
без брави и входни врати -
неописан и ненаучен
в парцали и в прах се върти...
И някъде там - по стелажа,
дето редят фините тъкани,
мойта душица в багажа,
всъщност, от финост измъчи се...
© Хриси Саръова Todos los derechos reservados