1.

 

Творческият Златен взрив - възход

даде път на Меден период,

ала дълго и той не продължи.

Железният настъпи, разруши

със помощта на Калия двулична

единната хармония космична.

Децата на богинята Адити

егоистично, с алчността обвити,

земната съдба определиха,

света на части си разпределиха.

 

Индра гръмовержецът с охота

бързо узурпира небосвода,

огъня- Агни и Яма ада,

и Варуна океан- водата,

и Марута ветровете взе.

Камадева любовта превзе

и започна сам да я раздава,

без да мисли кой я заслужава.

В рая повече се застоява,

с феи чудни там се забавлява.

 

От боговете хаосът дошъл

обърка хората и мечът зъл

пося войни, и смърт, и глад ужасен.

Човекът няма вяра, плод е празен.

Векове така... Но изведнъж

прогледна в тъмнината странен мъж.

 

 

2.

 

ВИШВАМИТРА:

 

Любов мечтана не открих

и още млад се огорчих.

Богатство, войнска слава, власт

и свят лъжлив загърбих аз.

В гора дълбока, тук, без страх

отшелнически заживях.

Прие ме девствена природа

и твар от всякаква порода -

от мравка малка та до слон,

клонакът гъст ми е подслон.

С молитви, чужд за грехове,

душата праведност зове.

И неведнъж, и продължавам -

изгубен пътник направлявам.

И други идват все отвред,

и питат, искат те съвет.

Ще помагам с мъдрост днес,

че за мен това е чест.

Дарове, о не, не вземам,

няма нужда, всичко имам.

Благодарен съм аз, вече

чут гласът ми е далече.

Най- голямото богатство

свобода е, обич, братство.

Старец беловлас и сух -

небе очаква моя дух.

 

3.

 

ИНДРА:

 

Какво, кога и как? Не мога

да спра АЗ своята тревога.

Без отговор за мен въпроси.

Вишвамитра? Кой е този?

От къде голтак такъв

ме засенчва и е пръв

във молбите на народа,

сякаш трябва да си ходя.

Мощен БОГ, безсилен съм

със светкавица и гръм.

Тялото му бих убил,

но духът му би лишил

мен от царството небесно.

Няма никак да е лесно

първенството да запазя...

Всичко свято ще прегазя.

Уж от троновете бяга,

а за моя той се стяга.

Нещо нужно е да сторя,

с Камадева ще говоря.

   Камадевааа! Камадевааа!

 

КАМАДЕВА: ( долитайки)

 

О, БОГ над боговете и земята...

 

ИНДРА: ( прекъсвайки го )

 

Хвалбите спри! И слушай ти!

Време няма пак да лицемериш,

че се клати тронът ми, почти,

а и твоят, икам да намериш

начин да спасиме нашто царство...

Без значение, дори с коварство!

Вишвамитра, някакъв аскет

и от двама ни е по- известен!

Чудна работа, какъв късмет,

без порок човек, безкрайно честен!?

Май пропуснал си го, любовта

не обви във сладък грях гръдта.!?

Ах, защо, стрела поне една

не изстреля!? Имаш ти вина!

 

КАМАДЕВА:

 

Може би! Да бяха хора сто,

както и да е, а ти " Защо " !

Хора, хора, хора милиони,

по отделно всеки как се гони?

И когото съм пропуснал, знам,

се превръща във злобар без срам!

От жените земни непленен?

Мисля, има начин съвършен!

Феята Менака аз от Рая

му изпращам веднага накрая.

 

ИНДРА:

 

Сигурен ли си? Та той е стар!

Би ли го пленила тя със чар?

 

КАМАДЕВА:

 

Толкова години е потискал,

това което е мечтал и искал!

А Менака е неотразима,

нека бъде негова любима!

Нека страстно и се наслади

и със нея в Рая отлети!

И властта ти, знай, ще се спаси

и Върховен Бог ти пак ще си!

 

ИНДРА:

 

Съгласен съм АЗ с твоята идея,

но сбъдната най вече я копнея!

 

4.

 

МЕНАКА ( танцува и пее )

 

Във вятъра превъплътен

Марута- бог, танцувай с мен!

Бъди ти палава магия,

прелестта си да разскрия!

Жадувам нежни ласки, страст,

жадувам обич силна аз...

 

ВИШВАМИТРА:

 

Не мога да повярвам. ДА...

истинска е, не мечта,

че ясно виждам, не сънувам,

сладката й песен чувам.

Волно тя пред мен танцува,

порив луд във мен бушува.

 

МЕНАКА:

 

Жадувам нежни ласки, страст,

жадувам силна обич аз.

Стрели пръсни благоомайни,

о Камадева пресияйни!

 

ВИШВАМИТРА:

 

Не е възможно да остана

безразличен в този час.

Тя от мене е желана,

в миг я призовавам аз.

  Ела, Вълшебнице, ела!

  Да слеем огнени тела!

 

5.

 

КАМАДЕВА: ( Пее и свири на ситар в Рая,

                        а около него танцуват феи )

 

И само с мен живее Любовта,

и чудеса творя, повярвай в мен.

Аз извор съм кристално чист, свещен,

от мене пиеш живата вода.

 

И поглед съм - зора родила ден

и виждаш красотата на света,

и аромат съм свежооткровен,

и вдишваш ме, лелейна е гръдта.

 

И слово съм на ангел посветен,

и чувстваш истинската свобода,

и полет съм на феникс възроден,

и устремен над низостта летя.

 

И музика космична съм, вглъбен -

за миг докосваш съвършеността.