Тази болка в гърдите...

в мен крещи без звук... 

Тези сълзи в очите.... 

те са от спомен луд... 

Аз не казах, че обичам 

и че страдам теб... 

И напук на себе си..

в друг търся лек... 

Тази тежест в гърдите

влачи ме без жал... 

А от теб следите

пазят спомен бял... 

Този огън в очите...

вече прегорял... 

В пепел се превърнал вече,

изгорил живота цял... 

В миг разбит сега света ни,

аз събирам го с друг... 

Но сърцето ми едва ли

ще забие с онзи порив луд...