Знам, че когато си тръгна,

ще останеш сам

и даже да се върна,

не ще те намеря отново там.

Заличих пътя,

прекрачила прага, изгубих следата

и колкото и да се оправдавам,

не мога да утеша душата.

Права съм, но пък и

съм грешна - отказах се

и се надявах пак да те срещна.

Светът е малък, пътищата преки -

и за нас ще се намерят все

две еднакви пътеки.

По-добре да се откажем сега

и да бъдем виновни, а

не да поправяме после

щетите огромни.

Няма да излекувам сърцето,

просто ще забравя и

дори то да бие проклето, аз

към друг път ще се отправя.

Може накрая да сведем глави,

признали колко сме били

отчуждени и колко сме били прави.

Сигурно има и друг начин, но

просто не знаем как и кога -

съдбата ще ни събере пак ненадейно

и ще празнуваме за това.