Високо над градчето и театъра
луната става жълта като книга.
А ти си тук, случайно като вятъра,
след който само есента пристига.
Разкъсваш с нокти своята умора
и търсиш в нейната сърцевина,
онази стара притча за простора,
сред светъл мрак и тъмна светлина.
Но виждаш само колко си наивен.
И колко много има да вървиш,
преди да се разтвориш като книга.
И цяла вечност после да мълчиш. ...