Тя, другата, за мен е непозната, дори не съм и чувала гласа.
Но щом тя има теб и любовта ти, аз вярвам, знам, че е добра.
И щом е твоя, аз ще я обичам, защото я обичаш ти,
защото с тези очи, с които гледаше мен, сега се взираш в нейните, нали?!
С мен беше малко, с нея дълго време ти бъди. Но не и завиждам аз сега.
Тя има теб, аз имам само спомен и с теб няма да го заменя.
А тя те има, за да галиш нейната коса, да целуваш нейните ръце,
да гледаш в нeйните очи.
А моят спомен с други не флиртува и само той е в моята душа.