Другата

4 nov 2009, 2:00

Poesía » De amor

1031 0 3

Видях я, беше като в сън,

сълза опари ми зениците.

Целуваше те, бягай, дишай, вън и вън

сподавен стон прогони птиците.

Красива е, какво ли друго съм очаквала?

Познавам твоите мечти -

докосваше те, шепнеше ти вятъра,

проклинах грешните си дни.

За тебе е корона на велможа

и неин си, ужасно ме боли,

но как да взема тази смъртоносна доза

и как да хвърля семе в морски дълбини?

Проклинам я, но някак й се радвам,

охулвам я, но знам, че ти така реши.

Бъди й верен, аз във теб ще вярвам,

че някога при мене ще се върнеш ти!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.