Не го познавам, но ми е познат...
На калдъръма дни наред с протегната ръка стои.
Стар, брадат, окъсан и гърбат едва-едва върви и
думи някакви на свой език реди.
Днес отново на улицата го видях,
двоумях се,
но поспрях, постоях и занемях...
Къшей хляб с треперещи пръсти човекът държеше,
щастлив с гълъбите го делеше.
Благодарни, с човки лакомо те закълваха,
а беззъбите му устни в усмивка се разляха...
Бягство от деня и миг на почивка,
на света просякът с лекота сложи друга обвивка...
ЗримА
© Zlatka Аndonova Todos los derechos reservados