Raindrops_on_my_skin (Ивона Иванова)
511 146
30 nov 2015, 17:15

Другите 

  Poesía » De amor
296 0 2

Те ти казваха 

къде са ти грешките,

те ти даваха смисъл

през цялото време,

но ти не разбираше,

или не слушаше,

или и двете...

 

Те те караха 

да мислиш,

че не си единствена,

а всъщност беше

и това не е честно...

 

Те те разнищваха

със самотата си,

но ти можеше

да лекуваш,

знаеше как...

 

Точно тогава

не те и разкриха.

Ти беше спасение,

а вече те няма...

 

 

© Ивона Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Йоана!
    Спасението се крие някъде в теб, въпрос на време е да го разкрият. Отговор на Валери.
  • Аз мисля, че разбрах. Лирическата толкова е била зависима от околните, че се е гледала от техните "очи" - които не са разкрили последната надежда за спасение, просто защото вече са били слепи... Тя е можела да бъде не само собствено спасение, но и тяхно. Така де, това си е мой прочит Поздрави.
Propuestas
: ??:??