Има ме тук, защото и тебе те има.
Жива съм, защото някому съм нужна.
Светът е устроен тъй, все да се търсят
мъж и жена - без танц животът е тъга.
Понякога се чудя защо това е така .
Може би защото слънце гони нощта.
Може би защото пролет топи снега.
Може би защото не искам да умра.
Лъчът в очите твои еленови, засмени
прогонва ги мъглите от дълбините мои.
Нека да се топя в прегръдките ти топли,
преди пръстта без жал да ме погълне.
Жадувам те, зова те, очаквам те отдавна,
но защо ли ти все още не отваряш вратата?
Колко ли голямо е морето, по което плуваш?
Буря ли строши кораба ти или пирати те убиха?
Самадхи
© Гюлсер Мазлум Todos los derechos reservados