Ето в дух се превърнах,
защото чаках да ме забележиш,
но едва ли ще си направиш този труд
да ме откриеш и спасиш!
Това съм­ един призрак на спомени красиви
и на нежни думи жалостиви!

Споменът изгаря теб,
но ти не искаш да го спасиш,
не искаш да върнеш времето назад.
Всичко е обречено, нали?
Ще се отдалечим аз и ти!

Да, и аз отново призрак станах,
но ме виждаш навсякъде, където сме били щастливи,
красиви и мили един към друг, защо,
защо те няма тук?!?

Няма те на нашето място,
зная, че е заради нея­
твоята нова любов.
Тя е с моите красиви кафяви очи.
Но на мен не прилича никак!

Моят характер няма.
Моята усмивка няма.
За добротата да не говорим!
За душата дума не обелвай.

Но да знаеш, ако дух съм аз сега­ -
ще бъда силна!
В сънищата ти ще влизам,
ще те будя, от кошмари ще те вадя.

Мили, аз винаги ще бъда твоя,
дори и призрак, дори и само спомен.
В паметта ще ме намериш, когато нощта
ме притиска силно, докато слънцето изгрее.

Не ще забравя всяка усмивка,
всяка милувка, всяка целувка.
Не ще оставя в забвение да бъде
най-­прекрасния миг в моя живот!