Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
4 dic 2020, 12:06  

Дух ще съм, но непокорен 

  Poesía » Filosófica
508 8 8

Аз ли криво Ти се молих?

Ти ли недочу, не знам.

Влизам все в погрешни роли –

вечно съм за смях и срам.

 

Плача с глас, за псето старо,

не живея в бял палат,

думите ми, щит и вяра –

свят различен ми кроят.

 

Хорският ехиден присмех -

нося го, като медал.

Небесата ти изписах –

много, Боже си ми дал.

 

Обичта на безсловесни,

мой е звездният безкрай.

В трудни дни, живея лесно.

Славата – на друг я дай!

 

С гро̀шoвете преброени,

нищите Ти нахрани.

Силна съм, та дай на мене,

Боже, техните вини.

 

Нека никой не суфлира,

Ти сценарият пиши.

Криво, право, но намираш,

път към нашите души.

 

И когато си отида,

като вятър, полъх тих,

Ти душата ми зазидай,

в най-красивия ми стих.

 

Ще долитам аз, от горе,

чудо за да донеса.

Дух ще съм, но непокорен –

луд и вярващ в чудеса.

 

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • За лудите е небето!... Лети, Наде! Прекрасен е поетичния ти полет!
  • Пепи, Красе, Рени, Маргарита, прегръщам ви! Хм, обикновено жените обичат с очите, (ушите), докторе.
  • Прекрасно казано!
  • Много красиво!
  • 😜😜😜Усмихна ме, Наде
  • За никъде не бързам, Деничке - Зорничке. Аз да си кажа, па да си мълча.

    Разбира Той и пак ще ни помага,
    нали сме с Неговия лик и дух.
    Сънят мъртвешки няма да избяга,
    това ще се направя, че е чух.
    Че чакат чудесата свойте луди,
    за мисия, нелека, в този свят.
    В душите ни, камбаната ще буди,
    пак семенцата, що сред блато спят.
    И ще цъфтят в небето перуники,
    и може би, дори и да грешим.
    Не се е смахнал Бог - да ни повика,
    та Рая му заспал да разрушим.
  • Може да нямам време.
    Може да е излишно...
    Богът на моя Бог да отговаря
    на отворените очи,
    с които измолвам изгрев,
    с които запомням колко е тихо,
    преди да се върне
    вярата.
    Ако пък моят Бог не разбере човешки
    и забрави рибата,
    и да превърне водата,
    ще знам, че е празник
    и от съня мъртвешки...
    време за чудо ще му изпратя.
  • Чакай, чакай. Къде отиде ти? Има време да станеш дух (със сигурност непокорен) :D
Propuestas
: ??:??