divkozel (Красимир Йорданов)
65 22
21 abr 2008, 7:14

Духът на дивия козел 

  Poesía » Otra
1045 1 7
Отново съм скапан. Тялото иска да спи,
но духът, що се е вселил в него, не му дава.
Имам гадното чувство, че всичко ме боли.
Да се чуди човек защо съм на кеф тогава...

Алкохолът е кофти. Цигарата адски горчи -
период на надлъгване в нашето племе.
Но - все още срещам жени с полудели очи.
Те запалват искри и гори нещо в мене.

Моят дух се превръща в духа на див козел,
за когото е чест под върха да спре да диша.
Нито много съм дал на живота, нито всичко съм взел.
Да си казваме “сбогом” е неприлично.

Аз съм див козел и в съня ми е Пирин.
Аз съм див козел и духът ми е силен.
Аз съм див козел и съм расъл на стръмен бряг.
Ако искаш да тичаш до мен - дай ми знак!

1994 г.

© Красимир Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??