2 dic 2007, 13:27

Духът на моята мечта 

  Poesía » Civil
867 0 13
Духът на моята мечта обгръща
с лазурие атлазените вечери,
със нощите неонови загръща
на ирисите точиците звездни.
С мелодия среднощна и бездумна
врати разтваря в речните дъна,
застила бели камъчета с лунна,
от приказност сияйна, светлина.
През виолетови дихания на здрача
прелита кръговратно небесвода,
със цветната преливност на дъгата
припява с ангелите в хора...
Пребъдва ме с безбрежното във цяло
и слива ме с вълшебства необятни.
През призмата на тленното ми тяло
издига се във измерения безкрайни...

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??