6 may 2022, 9:00  

Духът остава в птичите зеници 

  Poesía
330 15 11
Улавям се, че крадешком те гледам.
Така си по-красива от богиня.
Велик е този миг, защото е последен
и с него връщам те в Едемската градина.
Какво ни липсва, за да сме щастливи...?
Навярно тръпката отплувала в безкрая
с един мираж наречен Каста Дива -
безсмъртно ехо - пратеник на Рая.
Душата ми от тялото се свлича,
докоснеш ли я с поглед нежен.
На риза тънка в този миг прилича,
за сбогом вееща се върху бездна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??