Духът от бутилката
Ти близък си ми, излизаш само късно вечерта,
когато отварям и си наливам от бутилката.
Не ми изпълняваш желания като в приказката,
но си моят другар късно вечерта в моята тъга.
Сипвам и на теб от виното в стъклена чаша,
и си говорим за живота и съдбата наша.
Аз на моята, ти за твоята любима ми разказа,
че я има любовта истинската ми доказа.
А аз все пиша за нея стихове редя, за любовта,
срещаме се случайно и разделяме се с тъга.
Сега може би и времето е такова незнам, ...