8 oct 2014, 22:35

Думи не останаха 

  Poesía » Filosófica
506 0 0
Думи - като оръжие ми станаха.
С него ти нанасям раните.
Като щит ми служи словото...
и като бягство от оковите.
Сълзи - като лек приспиват ме
в нощ на невъзможно сливане.
Като истини се стичат
по копнежа за обичане.
Погледи - като стрели пронизват
върха на моята житейска призма.
Като гларуси надничат в мрака,
докато зъбите на парадокса тракат. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Борисова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??