44/ДУМИ ЗА ДЕТСТВОТО МИ

На нивите живота си захванах.

И люлката на крушата ми бе.

Подтичвах там аз винаги след мама.

И раснах като селското дете.

Обичах в судормата да остана,

със лястовичките по нашия таван,

или в градината ни сутрин да се хвана,

а търся ябълки или бостан.

А качвах се и горе на тавана,

Антиките във къщи да броя.

Щом станех  сутрин  доста рано,

аз търсех непознатите неща...

И гледах възрастните във ръцете

и туй което пред мен майсторят;

как баба ми калцуните наплита;

жените как вретената въртят!

Във седмицата хляба как се меси,

и как се пали огъня в пещта...

При болка как се правеха компреси

и още много, хиляди неща.

Как татко ми със коша носи слама,

как попарата бърка след това,

 и как подвиква нещичко на мама,

и мене също: ”Христе, я ела!”

През лятото различен бе десена,

Защото сутрин „садехме харман”,

вършеехме с дикани закачени

 и викахме от жегата”Аман!”

След обед щом се смеляше хармана,

добитъка аз ходех да паса,

така изкарвах свойта втора смяна

и вклада, който трябва да внеса!

През зимата отивахме с баща ми,

 да поседим  в кварталния дюкян...

Там слушах често мъжки детерамби

и от псувните им изпитвах срам!

И ей така живота ми вървеше...

И аз така със времето растях.

И всичко туй ми интересно беше.

И с всичко туй уроците не спрях...

05.01.2015г. София