27 mar 2009, 8:06

Думите 

  Poesía
465 0 6

  Думите

 

 

  Премерените думи истински ли са?
              С мъгла вълшебна пълна е нощта.
              И сякаш в сляпа истина се блъскам,
              на пътя спряла гола и сама. 

              Главата ми препълна е с поезия,
              а стихове не знам защо не пиша.
              Душата ми е пълна с вдъхновение,
              но трудно ми е без любов да дишам.

              Блести в очите ми дълбока бездна.
              Сърцето ми понякога се спира. 
              Но тръгва, не дочакало надеждата,
              лишила го от шанса да избира. 

              Ще взема себе си и ще си отида.
              Знам, седмица ще ме е тъжно или две.
              И ще прегърна болката обидена.
              Ще ни боли и двете, но... ще спре.

 

© Димена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • много хубаво!
  • Не знаете колко безкрайно ме ласкаете.Аз не съм поетеса.Просто понякога
    имам красиви мисли, които ме правят по-добра.Това е, което ме прави щастлива.Благодаря на всички вас - поети !
  • Чудесен стих!!!
    Поздравления, Димена!
  • "спри, не си отивай!"... харесах! много!
    присети ме и началото на един стих на Дамян Дамянов:

    Та значи тъй: реши и си отиваш!...
    На добър час! Аз няма да те спра!
    Ще потъжа. Ден-два ще ми е криво,
    ала от скръб едва ли ще умра!

    п.п. "ще взема себе си и ще си ида"
    п.п.п. поздравления!


  • Поздрави! Излей душата си щом е пълна с вдъхновение! Ще ти олекне и ще направиш място в нея за истинската любов!
  • Поредното хубаво стихотворение! А болката...Преминава...Поздрави!
Propuestas
: ??:??