slavi2002 (Слави Тодоров)
93 165
20 ene 2017, 22:56

Думите 

  Poesía » Otra
929 2 11

Пониква думата след корена,

прохожда с първите ни звуци.

Говорят с недомлъвки хората

и приказката им скрибуца.

 

И тя е ту бодил назъбен,

ту топла като чай от лайка.

Човекът спира посред пътя,

а после с него тръгва харна.

 

Ти уж държиш я, а се хлъзга,

недомълчана, любопитна.

Край огъня след нея мръзнеш,

и блага е, и лековита.

 

Написаното ще остане,

след век ще почне да говори

и ще познаем всяка рана,

и любовта на всички хора.

© Слави Тодоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Думите са свещено нещо, затова, ако не можеш да обичаш с тях и да подаряваш криле, по-добре не говори!! Много правилно си схванал смисъла, Слави! Поздравления!!
  • А после с него тръгват в хайка. Римува се с лайка.
  • Благодаря на всички, които се спряха при моите думи.
  • Драги Славчо, много добре си разбрал и предал как нашите думи могат да бъдат добри или лоши, искрени или престорени, нараняващи или лекуващи - такива, каквито сме ние(корена е в нашите мисли и чувства). Наистина, написаното и направеното от нас ще остане за следващите поколения - дано да сме толкова добри и мъдри, че да познаем всяка рана и любовта и да оставим добро след нас.
  • "Ти уж държиш я, а се хлъзга,
    недомълчана, любопитна.
    Край огъня след нея мръзнеш,
    и блага е, и лековита.

    Написаното ще остане,"

    Хубав ден, Слави!
  • ...
  • Чудесно!
  • Великолепен стих! Поздравления!
  • Браво, Слави!
  • Браво и от мен!
  • Браво, много е мъдро!
Propuestas
: ??:??