Приютявам ги в себе си,
тясно им е -
политат навън...
Запокитвам ги на пътя,
дълъг е –
уморяват се...
Строявам ги в редици,
гвардия -
пазят ме от мен самата...
Наточвам ги, скалпели,
вивисекция -
вият от болка...
Водя ги в детската градина,
весело им е -
заливат се от смях...
Забулвам ги със фередже,
свенливо
търсят погледа ти...
Разпилявам ги по тялото ти,
бавно -
нажежават се до бяло...
Обичам ги!
Обичат ме?
Бургас,
февруари 2010
www.spiritofburgas.web244.com
© Соня Емануилова Todos los derechos reservados