4 abr 2006, 19:10

ДУМИТЕ СА ИЗЛИШНИ 

  Poesía
696 0 3

На К.

(1)

 

Кому да кажа, що изпитвам сега?                                                                                                                                            

Аз отдавна в живота твърдя -

Любовта не е срамно чувство!

Истина проста е за всеки това!

Не вярваш ли на думите мои?

А на поетите в древността?


(2)

 

Как с думи да опиша, което

Аз у тебе тогава съзрях -

Любовта, що носиш в сърцето

И на походката гордостта?

Не знам отново дали ще те видя!

А се моля да искаш това!

 

(3)

 

Кога ли ще срещна очите твои?

Аз желая, а ти ги криеш.

Лесно осъди чувствата мои.

И какво искаш ти да изтриеш?

Няма способен това да направи.

А аз ... не мога да те забравя!

 

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Нали в паметта се крие причината на нашата болка. Това е момичето от "Дискотека в планината", но късно показа своята същност. За сметка на това го направи толкова естествено и спонтанно, че никой не повярва в случилото се. А тя е с много красиво тяло. Но на сутринта чужденецът бе много искрен и впечатлен от преживяното. Всички я мислеха за друга.
  • аз лично не вярвам в голямата любов но все пак наистина някой хора остават завинаги в нас.добро е
  • Прекрасно!
Propuestas
: ??:??